Editing Openai/69172006-cb54-8012-b466-a87178cb334a (section)

=== Тук гледаме доколко бюджетът „сбъдва“ основните очаквания/права на хората, формулирани в World Government Servant Rights : ===
* да разбират какво се случва (яснота),
* да имат ресурси за нормален живот,
* да работят безопасно и човешки,
* да имат шанс за развитие,
* да не бъдат дискриминирани,
* да имат глас.

Entity 1: Република България
Entity 2: Република Хърватия

Ще използваме 7 права (принципа):
# Right to Clarity
# Right to Necessary Resources
# Right to a Healthy and Safe Work Environment
# Right to Growth & Continued Education
# Right to Work-Life Balance
# Right to Fair and Equal Treatment (Equity, Non-discrimination)
# Right to Voice

За всеки принцип:
# Индикатори
# Свързани принципи
# Приложими субекти (две държави)
# Бенчмарк
# Връзка със закони
# Икономически/културни корени на проблемите
# Приоритет (0–100 %)
# Коментар по държави + линкове
# Оценка за България и Хърватия + emoji

==== 1. Индикатори: ====
* разбираемост на бюджета (език, визуализации, граждански версии),
* публични комуникационни кампании,
* доверие в институциите.
# Свързани принципи: Right to Voice, Transparency & Accountability (Code, Credo).
# Приложими: Мин. на финансите, парламент, правителство.
# Бенчмарк: държави с „citizen budget“ (напр. Канада, Франция).
# Закони: закони за публични финанси, достъп до информация.
# Корени на проблемите: технически език, политическа пропаганда, ниска финансова грамотност.
# Приоритет: 80 %

===== Бюджетът е публикуван и придружен от обяснителни материали, но стилът остава силно технократски. Фискалният съвет официално критикува бюджета за 2025 г., че изпраща „смесени и объркващи сигнали“, особено относно фискалната устойчивост и приоритизацията на разходите Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref>. Високите нива на недоверие и дезинформация около въвеждането на еврото допълнително замъгляват картината за гражданите AP News<ref>{{cite web|title=AP News|url=https://apnews.com/article/cd150e80f27141ecec18be097c3881f9|publisher=AP News|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка България – Right to Clarity: 52 % 🙂

===== Хърватия вече премина през евро-въвеждане (2023), съпроводено с масирани информационни кампании и сравнително ясна комуникация на фискалната рамка и ползите template.gov.hr<ref>{{cite web|title=template.gov.hr|url=https://mvep.gov.hr/croatia-becomes-twentieth-member-of-the-euro-area/253114|publisher=mvep.gov.hr|access-date=2025-12-05}}</ref>. Бюджетът за 2025 г. е публично обсъден, с обяснения от Министерството на финансите и независимата комисия по фискална политика repozitorij.ijf.hr<ref>{{cite web|title=repozitorij.ijf.hr|url=https://repozitorij.ijf.hr/islandora/object/ijf%3A968/datastream/FILE0/download|publisher=repozitorij.ijf.hr|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка Хърватия – Right to Clarity: 60 % 🙂

==== 1. Индикатори: ====
* минимална заплата, социални трансфери,
* дял на хората в риск от бедност,
* адекватност на социалните помощи.
# Свързани: Right to Healthy Environment, Public Service Commitment.
# Приложими: правителство, социални министерства.
# Бенчмарк: страни с ниска бедност и адекватни социални системи.
# Закони: закони за социално подпомагане, трудово законодателство.
# Корени: ниска производителност, сива икономика, исторически ниски заплати.
# Приоритет: 95 %

===== - България: - Минимална заплата от 1 януари 2025 г. – 1 077 лв. (~€551) Eurofast<ref>{{cite web|title=Eurofast|url=https://eurofast.eu/minimum-wage-in-bulgaria-for-2025-what-businesses-need-to-know/|publisher=eurofast.eu|access-date=2025-12-05}}</ref> - Хора в риск от бедност или социално изключване 2024 г.: 30.3 % – най-висок дял в ЕС European Commission<ref>{{cite web|title=European Commission|url=https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/ddn-20250430-2|publisher=European Commission|access-date=2025-12-05}}</ref> - 11.8 % от заетите са „working poor“ – работещи, но в риск от бедност, значително над средното за ЕС (8.2 %) БТА<ref>{{cite web|title=БТА|url=https://www.bta.bg/en/news/economy/1000717-bulgaria-records-eu-s-fourth-highest-rate-of-working-people-at-risk-of-poverty-i|publisher=bta.bg|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
* Хърватия: - Минимална заплата за 2025 г. – €970 бруто, по данни и на Eurostat и националната наредба Eurofound<ref>{{cite web|title=Eurofound|url=https://www.eurofound.europa.eu/en/countries/croatia/minimum-wage|publisher=eurofound.europa.eu|access-date=2025-12-05}}</ref> - Дял на хората в риск от бедност – около 20.8 % през 2024 г., значително под българските нива tradingeconomics.com<ref>{{cite web|title=tradingeconomics.com|url=https://tradingeconomics.com/croatia/at-risk-of-poverty-rate-population-eurostat-data.html|publisher=tradingeconomics.com|access-date=2025-12-05}}</ref>

===== Повишението на минималната заплата за 2025 г. е чувствително (15+ %) и покрива около 430 000 души Eurofast<ref>{{cite web|title=Eurofast|url=https://eurofast.eu/minimum-wage-in-bulgaria-for-2025-what-businesses-need-to-know/|publisher=eurofast.eu|access-date=2025-12-05}}</ref>, но България остава най-бедната държава в ЕС и с най-висок риск от бедност и социално изключване. Това означава, че бюджетът частично адресира правото на достатъчни ресурси, но не „спасява“ голяма част от населението от бедност. =====

Оценка България – Necessary Resources: 45 % 😌

===== Значителното увеличение на минималната заплата до €970 и по-ниският риск от бедност (около една пета от населението) показват по-добро изпълнение на правото на достатъчни ресурси, макар и не на „скандинавско“ ниво Eurofound<ref>{{cite web|title=Eurofound|url=https://www.eurofound.europa.eu/en/countries/croatia/minimum-wage|publisher=eurofound.europa.eu|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка Хърватия – Necessary Resources: 57 % 🙂

==== 1. Индикатори: ====
* разходи за здраве,
* трудови инспекции,
* показатели за трудови злополуки и професионални заболявания.
# Свързани: Protection of Environment, Public Health Protection.
# Приложими: мин. на труда, здравеопазване, инспекции.
# Бенчмарк: страни с ниска трудова смъртност и силна инспекция.
# Закони: кодекс на труда, закони за здраве и безопасност.
# Корени: недофинансирани инспекции, сива икономика, култура „преживяване“.
# Приоритет: 90 %

===== България има ограничен капацитет на трудовата инспекция и високи нива на работещи бедни, което индиректно натиска хората да приемат по-рискови условия fakti.bg<ref>{{cite web|title=fakti.bg|url=https://fakti.bg/en/bulgaria/1011957-evrostat-balgaria-e-sred-darjavite-v-es-s-nai-visok-dal-na-raboteshti-v-risk-ot-bednost|publisher=fakti.bg|access-date=2025-12-05}}</ref>. Здравеопазването е хронично недофинансирано спрямо нуждите, което се вижда и от сравнително по-ниската продължителност на живота спрямо средното за ЕС (по данни на Eurostat/World Bank, 2023–2024, нецитирани тук поради ограничения). =====

Оценка България – Healthy & Safe Work: 55 % 🙂

===== Хърватия има сходни проблеми със застаряваща работна сила и недофинансирани здравни системи, но като цяло достига по-добри здравни показатели (по-висока продължителност на живота и по-добра инфраструктура) спрямо България, а членството в еврозоната улеснява инвестиции в здравни инфраструктури. =====

Оценка Хърватия – Healthy & Safe Work: 63 % 😊

==== 1. Индикатори: ====
* разходи за образование,
* програми за преквалификация,
* достъп до университети и професионално обучение.
# Свързани: Continuous Learning (Code, Credo), Right to Growth and Feedback. 
# Приложими: мин. на образованието, социални програми.
# Бенчмарк: страни с високи PISA резултати и силни политики за учене през целия живот.
# Закони: закон за предучилищно и училищно образование, висше образование.
# Корени: изтичане на мозъци, демография, ниски заплати за учители.
# Приоритет: 85 %

===== България инвестира чрез Плана за възстановяване в модернизация на образованието и дигитални умения, което е признато от ЕК в рамките на оценката на ПВУ European Newsroom<ref>{{cite web|title=European Newsroom|url=https://europeannewsroom.com/following-a-positive-assessment-by-the-ec-bulgaria-received-nearly-440-million-euros-as-a-second-payment-under-the-national-recovery-and-resilience-plan/|publisher=European Newsroom|access-date=2025-12-05}}</ref>. Въпреки това системата страда от недостиг на учители и изоставане на резултатите на учениците спрямо средното за ЕС (PISA), което означава, че правото на развитие е частично гарантирано, но неадекватно реализирано. =====

Оценка България – Growth & Education: 50 % 🙂

===== Хърватия също използва RRF средства за образование и дигитализация; по-високият доход на глава от населението и по-стабилната фискална рамка позволяват по-добра подкрепа за умения и R&D спрямо България European Union<ref>{{cite web|title=European Union|url=https://european-union.europa.eu/principles-countries-history/eu-countries/croatia_en|publisher=European Union|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка Хърватия – Growth & Education: 60 % 🙂

==== 1. Индикатори: ====
* регламент на работното време,
* платен отпуск,
* подкрепа за родители, детски градини, гъвкава заетост.
# Свързани: Personal Well-being, Time Management (Credo). 
# Приложими: законодател и работодатели.
# Бенчмарк: страни със силни политики за семейство и гъвкава работа.
# Закони: Кодекс на труда, закони за отпуските и грижите за деца.
# Корени: ниски доходи -> нужда от свръхработа, сива икономика.
# Приоритет: 75 %

===== По закон българските работници имат стандартни права за отпуск и работно време 40 часа седмично, но ниските доходи и високият риск от бедност (30.3 % от населението) правят баланса работа–личен живот трудно постижим – хората често поемат допълнителна работа или мигрират European Commission<ref>{{cite web|title=European Commission|url=https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/ddn-20250430-2|publisher=European Commission|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка България – Work-Life Balance: 53 % 🙂

===== В Хърватия също има 40-часова работна седмица и законови защити, но по-високите минимални и средни заплати (минимум €970, цел нетна средна ~€1600 според правителството) дават по-реалистичен шанс за нормален баланс между работа и личен живот GPA<ref>{{cite web|title=GPA|url=https://gpa.net/blogs/emea-1/croatia-minimum-wage-will-rise-to-970-from-january-2025|publisher=gpa.net|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка Хърватия – Work-Life Balance: 62 % 😊

==== 1. Индикатори: ====
* равенство на доходите (Gini),
* разлики мъже/жени в заплащането,
* дела на малцинствата в бедност и безработица.
# Свързани: Right to Personal Respect, The Right to Be Free from Discrimination, The Right to Fair and Equal Treatment. 
# Приложими: съдилища, омбудсман, комисии за равенство.
# Бенчмарк: страни с ниско неравенство и силни равноправни политики.
# Закони: антидискриминационни закони, трудово право.
# Корени: етническо разделение, регионални неравенства, патриархални модели.
# Приоритет: 90 %

===== България е с един от най-високите дялове на населението в риск от бедност, включително силно изразени регионални и етнически неравенства European Commission<ref>{{cite web|title=European Commission|url=https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/ddn-20250430-2|publisher=European Commission|access-date=2025-12-05}}</ref>. Част от ромското население и жителите на по-бедните региони са диспропорционално засегнати (подробни данни – в Eurostat и националните статистики). Антидискриминационната рамка съществува, но прилагането е слабо. =====

Оценка България – Fair & Equal Treatment: 48 % 😌

===== Хърватия също има регионални различия – напр. рискът от бедност е 29.7 % в Панонска Хърватия, срещу едва 9.7 % в Загреб, по данни на националната статистика за 2024 г. Državni zavod za statistiku<ref>{{cite web|title=Državni zavod za statistiku|url=https://podaci.dzs.hr/2025/en/97252|publisher=Državni zavod za statistiku|access-date=2025-12-05}}</ref>. Това показва налични, но по-умерени неравенства спрямо България, а антидискриминационните механизми са по-стабилни. =====

Оценка Хърватия – Fair & Equal Treatment: 58 % 🙂

==== 1. Индикатори: ====
* механизми за обществени консултации,
* участие на граждани, синдикати и НПО,
* индекс за доверие и политическа ангажираност.
# Свързани: Engagement with Stakeholders (Credo), Right to Voice.
# Приложими: парламент, правителство, гражданско общество.
# Бенчмарк: държави с развита консултативна култура.
# Закони: закони за публичните консултации, изборно законодателство.
# Корени: ниско доверие, популизъм, политическа умора.
# Приоритет: 85 %

===== Официално има процедури за обществени консултации, но често са формални и кратки, а доверието в институциите остава ниско (по данни на Eurobarometer и национални проучвания, нецитирани подробно тук). Мобилизацията около еврото показва, че гласовете се чуват, но често през призма на дезинформация, а не като структурирано участие AP News<ref>{{cite web|title=AP News|url=https://apnews.com/article/cd150e80f27141ecec18be097c3881f9|publisher=AP News|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка България – Right to Voice: 46 % 😌

===== В Хърватия социалните партньори (синдикати, бизнес) имат по-устойчива роля в процеса на формиране на политики, включително по труда и социалната политика, а членството в еврозоната изисква регулярни консултации с европейските институции pfp.hr<ref>{{cite web|title=pfp.hr|url=https://pfp.hr/files/file/documents_EN/31.-POSITION-PAPER-eng..pdf|publisher=pfp.hr|access-date=2025-12-05}}</ref>. Все пак участието на гражданите в процеса остава средно за ЕС. =====

Оценка Хърватия – Right to Voice: 55 % 🙂