Editing Openai/69172006-cb54-8012-b466-a87178cb334a (section)

==== 1. Индикатори: разпределение по сектори, усвояване на ЕС фондове, контрол на административните разходи. ====
# Свързани: Efficiency, Risk Reduction.
# Приложимо: Мин. на финансите, ресорни министерства.
# Бенчмарк: страни с високо усвояване и ниски излишни разходи.
# Закони: бюджетен закон, закон за публични финанси.
# Корени: слаб капацитет, клиентелизъм, политически натиск.
# Приоритет: 88 %

===== EC потвърждава, че средносрочната рамка е съвместима с новата фискална рамка на ЕС и допуска умерен растеж на разходите, ако се комбинира с реформи и инвестиции (EC assessment – BG plan). fakti.bg<ref>{{cite web|title=fakti.bg|url=https://fakti.bg/en/bulgaria/970745-evropeiskata-komisia-dade-polojitelna-ocenka-na-trigodishnata-finansova-ramka-na-stranata-ni|publisher=fakti.bg|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Но: налични са критики за про-цикличност и слаб приоритизационен фокус, т.е. пари има, но не винаги отиват в най-високоприоритетните политики. Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 58 % 🙂

===== Като член на еврозоната с достъп до значителни европейски средства, Хърватия има по-добре структурирано управление на ресурсите, но с риск от раздути публични заплати и раздут публичен сектор (IMF Article IV 2025). IMF<ref>{{cite web|title=IMF|url=https://www.imf.org/en/news/articles/2025/11/03/cs-republic-of-croatia-staff-concluding-statement-of-the-2025-article-iv-mission|publisher=imf.org|date=2025-11-03|access-date=2025-12-05}}</ref> =====

Оценка Хърватия: 72 % 😃