Editing Openai/69172006-cb54-8012-b466-a87178cb334a (section)

=== Credo-принципите измерват как бюджетът е организиран и управляван: стратегия, риск, ефективност, партньорства, иновации. Тоест: дали държавата използва публичните пари така, че да подсилва системата, а не просто „да оцелява“. ===

==== 1. Long-term Objectives (Дългосрочни цели) ====
# Risk Reduction (Намаляване на риска)
# Efficiency, Productivity & Service Excellence (Ефективност и качество на услугите)
# Resource Management (Управление на ресурсите)
# Transparency & Integrity (Прозрачност и почтеност в управлението)
# Engagement with Stakeholders & Partnerships (Стейкхолдъри и партньорства)
# Innovation (Иновации и модернизация)

За всеки принцип:
# Индикатори
# Свързани принципи
# Приложимост
# Бенчмарк
# Връзка със закони/рамки
# Икономически/културни корени на проблемите
# Приоритет (0–100 %)
# Коментар (отделно за България и Хърватия, с линкове)
# Оценки + emoji за двете държави

==== 1. Индикатори: наличие на многогодишни фискални планове, консистентност с ЕС рамката, ясни цели (растеж, дълг, дефицит). ====
# Свързани: Risk Reduction, Resource Management.
# Приложимо за: Министерства на финансите, правителство, парламент.
# Бенчмарк: страни със стабилни средносрочни рамки – напр. Нидерландия, Финландия.
# Закони/рамки: национални закони за публични финанси, Пакт за стабилност и растеж на ЕС, новата реформирана фискална рамка на ЕС (документ на Съвета на ЕС). EUR-Lex<ref>{{cite web|title=EUR-Lex|url=https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=OJ%3AC_202500638|publisher=eur-lex.europa.eu|access-date=2025-12-05}}</ref>
# Корени на проблемите: политически цикъл, популизъм, слаба култура на стратегическо планиране.
# Приоритет: 90 % (без дългосрочност няма устойчивост).

===== EC оценява националния средносрочен фискално-структурен план 2025–2028 положително – това е условие за еврото и за устойчиви финанси (EC – Medium-Term Plan). Министър на финансите<ref>{{cite web|title=Министър на финансите|url=https://www.minfin.bg/upload/60897/NMTFSP%2B2025-2028%2BEN.pdf|publisher=Министър на финансите|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Но Фискалният съвет критикува бюджета 2025, че изпраща „смесени и объркващи сигнали“ и е про-цикличен (Opinion Budget 2025). Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref>
Плюс: нисък дълг (~24 % от БВП) и дисциплина за еврото (EC Convergence Report; ECB прессъобщение). Economy and Finance<ref>{{cite web|title=Economy and Finance|url=https://economy-finance.ec.europa.eu/document/download/5ebf870c-1871-4359-a076-25b4dd29ff26_en?filename=ip320_en.pdf|publisher=Economy and Finance|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 55 % 🙂

===== Хърватският бюджет 2025 е изграден в рамката на еврозоната, с фокус върху устойчиви финанси и растеж (IPF Notes – Croatian 2025 Budget). repozitorij.ijf.hr<ref>{{cite web|title=repozitorij.ijf.hr|url=https://repozitorij.ijf.hr/islandora/object/ijf%3A968/datastream/FILE0/download|publisher=repozitorij.ijf.hr|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Независимата Фискална политика комисия следи устойчивостта и дългосрочната стабилност (Fiscal Policy Commission – Position paper). pfp.hr<ref>{{cite web|title=pfp.hr|url=https://pfp.hr/files/file/documents_EN/31.-POSITION-PAPER-eng..pdf|publisher=pfp.hr|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка Хърватия: 70 % 😊

==== 1. Индикатори: фискални буфери, стрес-тестове, сценарии, риск от дългова криза. ====
# Свързани: Long-term Objectives, Transparency.
# Приложимо: Мин. на финансите, фискални съвети, централни банки.
# Бенчмарк: държави с силни фискални правила (напр. Швеция).
# Закони: национални фискални правила, ЕС надзор.
# Корени: краткосрочно мислене, непредвидени избори, зависимост от външни шокове.
# Приоритет: 85 %

===== България има една от най-ниските дългови тежести в ЕС (~24 % от БВП през 2024) и прогноза около 25–27 % до 2026 (ECB, EC forecast). European Central Bank<ref>{{cite web|title=European Central Bank|url=https://www.ecb.europa.eu/press/pr/date/2025/html/ecb.pr250604~26651b6294.en.html|publisher=European Central Bank|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
МВФ също подчертава силната фискална позиция и нисък дълг като буфер (IMF – Bulgaria euro accession speech). IMF<ref>{{cite web|title=IMF|url=https://www.imf.org/en/news/articles/2025/11/04/sp110425-md-bulgaria-eurozone-accession|publisher=imf.org|date=2025-11-04|access-date=2025-12-05}}</ref>
Но: Фискалният съвет предупреждава за про-циклична политика и липса на ясна анти-крисисна рамка. Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 52 % 🙂
(много силни „сметки“, по-слаба системна рамка за риск)

===== Хърватия има по-висок дълг (~57–60 % от БВП), но в еврозоната, с по-добър достъп до пазарите (Croatia investor presentation). mfin.gov.hr<ref>{{cite web|title=mfin.gov.hr|url=https://mfin.gov.hr/UserDocsImages/dokumenti/javni-dug/Narodne%20obveznice/Eurobond%202025%20-%20Investor%20presentation.pdf|publisher=mfin.gov.hr|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
МВФ отбелязва нужда от подобряване на ефективността на разходите и контрол на публичните заплати, което е риск, но също и признат приоритет (IMF Article IV 2025 – Croatia). IMF<ref>{{cite web|title=IMF|url=https://www.imf.org/en/news/articles/2025/11/03/cs-republic-of-croatia-staff-concluding-statement-of-the-2025-article-iv-mission|publisher=imf.org|date=2025-11-03|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка Хърватия: 68 % 😊

==== 1. Индикатори: продуктивност на публичния сектор, оценка на програми (value for money), качество на услуги. ====
# Свързани: Resource Management, Performance Evaluation.
# Приложимо: всички бюджетни разпоредители.
# Бенчмарк: Балтийските страни, скандинавските.
# Закони: закони за публични финанси, програмно бюджетиране.
# Корени: свръхбюрокрация, липса на конкуренция, политически назначения.
# Приоритет: 90 %

===== EC и Фискалният съвет подчертават неефективност и слаб контрол на разходите, особено капиталови, и критикуват смесени сигнали на бюджет 2025 (Opinion Budget 2025; EC fiscal surveillance). Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Позитив: средства по Плана за възстановяване и устойчивост (втори транш ~440 млн €) са обвързани с реформи в образование, енергетика, борба с пране на пари и върховенство на закона (EC assessment – NRRP Bulgaria). European Newsroom<ref>{{cite web|title=European Newsroom|url=https://europeannewsroom.com/following-a-positive-assessment-by-the-ec-bulgaria-received-nearly-440-million-euros-as-a-second-payment-under-the-national-recovery-and-resilience-plan/|publisher=European Newsroom|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 50 % 😌

===== Хърватия получава значителни средства от ЕС – близо 30 млрд USD до 2030, вкл. над 10 млрд по RRF, насочени към инфраструктура, дигитализация и услуги (US State – Investment Climate 2025; EU country profile – Croatia). state.gov<ref>{{cite web|title=state.gov|url=https://www.state.gov/reports/2025-investment-climate-statements/croatia|publisher=state.gov|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
МВФ обаче казва директно: „Croatia has significant scope to improve public spending efficiency“ – особено в здраве и образование. IMF<ref>{{cite web|title=IMF|url=https://www.imf.org/en/news/articles/2025/11/03/cs-republic-of-croatia-staff-concluding-statement-of-the-2025-article-iv-mission|publisher=imf.org|date=2025-11-03|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка Хърватия: 67 % 😊

==== 1. Индикатори: разпределение по сектори, усвояване на ЕС фондове, контрол на административните разходи. ====
# Свързани: Efficiency, Risk Reduction.
# Приложимо: Мин. на финансите, ресорни министерства.
# Бенчмарк: страни с високо усвояване и ниски излишни разходи.
# Закони: бюджетен закон, закон за публични финанси.
# Корени: слаб капацитет, клиентелизъм, политически натиск.
# Приоритет: 88 %

===== EC потвърждава, че средносрочната рамка е съвместима с новата фискална рамка на ЕС и допуска умерен растеж на разходите, ако се комбинира с реформи и инвестиции (EC assessment – BG plan). fakti.bg<ref>{{cite web|title=fakti.bg|url=https://fakti.bg/en/bulgaria/970745-evropeiskata-komisia-dade-polojitelna-ocenka-na-trigodishnata-finansova-ramka-na-stranata-ni|publisher=fakti.bg|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Но: налични са критики за про-цикличност и слаб приоритизационен фокус, т.е. пари има, но не винаги отиват в най-високоприоритетните политики. Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 58 % 🙂

===== Като член на еврозоната с достъп до значителни европейски средства, Хърватия има по-добре структурирано управление на ресурсите, но с риск от раздути публични заплати и раздут публичен сектор (IMF Article IV 2025). IMF<ref>{{cite web|title=IMF|url=https://www.imf.org/en/news/articles/2025/11/03/cs-republic-of-croatia-staff-concluding-statement-of-the-2025-article-iv-mission|publisher=imf.org|date=2025-11-03|access-date=2025-12-05}}</ref> =====

Оценка Хърватия: 72 % 😃

==== 1. Индикатори: култура на докладване, вътрешни правила, интереси и конфликт на интереси. ====
# Свързани: Code: Transparency and Accountability; Vigilance Against Corruption.
# Приложимо: всички публични организации.
# Бенчмарк: страни с високо доверие и ниска корупция.
# Закони: закони за конфликт на интереси, антикорупция.
# Корени: сива икономика, партийно влияние, „назначения по приятелска линия“.
# Приоритет: 95 %

===== Докладите за корупция и слабо прилагане на антикорупционни закони продължават да тежат и върху организационната култура – България е с 45/100 в индекса CPI на Transparency International. Le Monde.fr<ref>{{cite web|title=Le Monde.fr|url=https://www.lemonde.fr/en/economy/article/2025/06/04/bulgaria-presses-ahead-toward-euro-adoption_6742019_19.html|publisher=Le Monde.fr|date=2025-06-04|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Поставянето на страната в „сива листа“ на FATF за пране на пари и финансиране на тероризъм влияе негативно на възприятието за почтеността на институциите (Le Monde – Bulgaria & FATF grey list). Le Monde.fr<ref>{{cite web|title=Le Monde.fr|url=https://www.lemonde.fr/en/economy/article/2025/06/04/bulgaria-presses-ahead-toward-euro-adoption_6742019_19.html|publisher=Le Monde.fr|date=2025-06-04|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 48 % 😌

===== Хърватия има по-висок CPI резултат (около 50/100), по-малко корупционни скандали на национално ниво и по-силни механизми за надзор благодарение на подготовката за еврозоната (Credendo – Croatia euro introduction). Credendo<ref>{{cite web|title=Credendo|url=https://credendo.com/en/knowledge-hub/croatia-euro-introduction-2023|publisher=credendo.com|access-date=2025-12-05}}</ref> =====

Оценка Хърватия: 65 % 😊

==== 1. Индикатори: ниво на публични консултации, участие на бизнес, синдикати, НПО; съвместни проекти с ЕС. ====
# Свързани: Long-term Objectives, Innovation.
# Приложимо: правителство, парламент, социални партньори.
# Бенчмарк: страни с традиция в социално партньорство (Австрия, Германия).
# Закони: закони за тристранно сътрудничество, правила за обществени консултации.
# Корени: недоверие, политическа поляризация, слаб институционален диалог.
# Приоритет: 80 %

===== Получаването на втория транш по ПВУ показва, че България е изпълнила серия от реформи договорени с ЕС – това е форма на „партньорство“ с наднационален стейкхолдър (NRRP payment news). European Newsroom<ref>{{cite web|title=European Newsroom|url=https://europeannewsroom.com/following-a-positive-assessment-by-the-ec-bulgaria-received-nearly-440-million-euros-as-a-second-payment-under-the-national-recovery-and-resilience-plan/|publisher=European Newsroom|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
На национално ниво обаче консултациите често са формални и ускорени, с ограничено време за обществено обсъждане (отбелязвано в доклади на EC за върховенство на закона). Economy and Finance<ref>{{cite web|title=Economy and Finance|url=https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-surveillance-eu-economies/bulgaria/fiscal-surveillance-bulgaria_en|publisher=Economy and Finance|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 54 % 🙂

===== Хърватия активно използва европейските фондове и работи с EC, ЕЦБ и инвеститорите при управление на дълга, което подсилва партньорствата (EU on Croatia; Croatia euro area membership). European Union<ref>{{cite web|title=European Union|url=https://european-union.europa.eu/principles-countries-history/eu-countries/croatia_en|publisher=European Union|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Инвестиционният климат отчита участие на бизнеса и чужди инвеститори, но все още с бюрократични бариери (US Investment Climate – Croatia). state.gov<ref>{{cite web|title=state.gov|url=https://www.state.gov/reports/2025-investment-climate-statements/croatia|publisher=state.gov|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка Хърватия: 69 % 😊

==== 1. Индикатори: дял на разходите за R&D, дигитализация на администрацията, „smart“ услуги, реформи подкрепени от ПВУ/RRF. ====
# Свързани: Efficiency, Stakeholders.
# Приложимо: цялото публично управление.
# Бенчмарк: Естония, Финландия, Ирландия.
# Закони: стратегии за дигитална трансформация, иновационни политики.
# Корени: ниски доходи, brain-drain, рестриктивна администрация.
# Приоритет: 85 %

===== Планът за възстановяване включва сериозни реформи в образование, цифровизация, енергийна трансформация – но изпълнението е по-бавнo, отколкото първоначално планирано (EC – Bulgaria NRRP). European Newsroom<ref>{{cite web|title=European Newsroom|url=https://europeannewsroom.com/following-a-positive-assessment-by-the-ec-bulgaria-received-nearly-440-million-euros-as-a-second-payment-under-the-national-recovery-and-resilience-plan/|publisher=European Newsroom|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Нисък БВП/глава и по-слаб иновационен екосистем също ограничават възможностите. Economy and Finance<ref>{{cite web|title=Economy and Finance|url=https://economy-finance.ec.europa.eu/document/download/5ebf870c-1871-4359-a076-25b4dd29ff26_en?filename=ip320_en.pdf|publisher=Economy and Finance|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 56 % 🙂

===== Хърватия като член на еврозоната привлича повече инвестиции и има по-лесен достъп до финансиране на иновации; евро-въвеждането намалява транзакционните разходи и стимулира дигитални потоци (NBB – Croatia joins euro; DIGITALEUROPE – Croatia eurozone). nbb.be<ref>{{cite web|title=nbb.be|url=https://www.nbb.be/en/blog/what-will-change-when-croatia-joins-euro-area|publisher=nbb.be|access-date=2025-12-05}}</ref> =====

Оценка Хърватия: 71 % 😃