Editing Openai/69172006-cb54-8012-b466-a87178cb334a (section)

== gpt-5-1-thinking ==
=== User: Да ===
Да

=== Assistant: Продължаваме с Страница 3 – CREDO Organizational Benefit за бюджетите на България и Хърватия за 2025 г., по рамката на … ===
Продължаваме с Страница 3 – CREDO (Organizational Benefit) за бюджетите на България и Хърватия за 2025 г., по рамката на U-Model.org.

=== Credo-принципите измерват как бюджетът е организиран и управляван: стратегия, риск, ефективност, партньорства, иновации. Тоест: дали държавата използва публичните пари така, че да подсилва системата, а не просто „да оцелява“. ===

==== 1. Long-term Objectives (Дългосрочни цели) ====
# Risk Reduction (Намаляване на риска)
# Efficiency, Productivity & Service Excellence (Ефективност и качество на услугите)
# Resource Management (Управление на ресурсите)
# Transparency & Integrity (Прозрачност и почтеност в управлението)
# Engagement with Stakeholders & Partnerships (Стейкхолдъри и партньорства)
# Innovation (Иновации и модернизация)

За всеки принцип:
# Индикатори
# Свързани принципи
# Приложимост
# Бенчмарк
# Връзка със закони/рамки
# Икономически/културни корени на проблемите
# Приоритет (0–100 %)
# Коментар (отделно за България и Хърватия, с линкове)
# Оценки + emoji за двете държави

==== 1. Индикатори: наличие на многогодишни фискални планове, консистентност с ЕС рамката, ясни цели (растеж, дълг, дефицит). ====
# Свързани: Risk Reduction, Resource Management.
# Приложимо за: Министерства на финансите, правителство, парламент.
# Бенчмарк: страни със стабилни средносрочни рамки – напр. Нидерландия, Финландия.
# Закони/рамки: национални закони за публични финанси, Пакт за стабилност и растеж на ЕС, новата реформирана фискална рамка на ЕС (документ на Съвета на ЕС). EUR-Lex<ref>{{cite web|title=EUR-Lex|url=https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=OJ%3AC_202500638|publisher=eur-lex.europa.eu|access-date=2025-12-05}}</ref>
# Корени на проблемите: политически цикъл, популизъм, слаба култура на стратегическо планиране.
# Приоритет: 90 % (без дългосрочност няма устойчивост).

===== EC оценява националния средносрочен фискално-структурен план 2025–2028 положително – това е условие за еврото и за устойчиви финанси (EC – Medium-Term Plan). Министър на финансите<ref>{{cite web|title=Министър на финансите|url=https://www.minfin.bg/upload/60897/NMTFSP%2B2025-2028%2BEN.pdf|publisher=Министър на финансите|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Но Фискалният съвет критикува бюджета 2025, че изпраща „смесени и объркващи сигнали“ и е про-цикличен (Opinion Budget 2025). Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref>
Плюс: нисък дълг (~24 % от БВП) и дисциплина за еврото (EC Convergence Report; ECB прессъобщение). Economy and Finance<ref>{{cite web|title=Economy and Finance|url=https://economy-finance.ec.europa.eu/document/download/5ebf870c-1871-4359-a076-25b4dd29ff26_en?filename=ip320_en.pdf|publisher=Economy and Finance|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 55 % 🙂

===== Хърватският бюджет 2025 е изграден в рамката на еврозоната, с фокус върху устойчиви финанси и растеж (IPF Notes – Croatian 2025 Budget). repozitorij.ijf.hr<ref>{{cite web|title=repozitorij.ijf.hr|url=https://repozitorij.ijf.hr/islandora/object/ijf%3A968/datastream/FILE0/download|publisher=repozitorij.ijf.hr|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Независимата Фискална политика комисия следи устойчивостта и дългосрочната стабилност (Fiscal Policy Commission – Position paper). pfp.hr<ref>{{cite web|title=pfp.hr|url=https://pfp.hr/files/file/documents_EN/31.-POSITION-PAPER-eng..pdf|publisher=pfp.hr|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка Хърватия: 70 % 😊

==== 1. Индикатори: фискални буфери, стрес-тестове, сценарии, риск от дългова криза. ====
# Свързани: Long-term Objectives, Transparency.
# Приложимо: Мин. на финансите, фискални съвети, централни банки.
# Бенчмарк: държави с силни фискални правила (напр. Швеция).
# Закони: национални фискални правила, ЕС надзор.
# Корени: краткосрочно мислене, непредвидени избори, зависимост от външни шокове.
# Приоритет: 85 %

===== България има една от най-ниските дългови тежести в ЕС (~24 % от БВП през 2024) и прогноза около 25–27 % до 2026 (ECB, EC forecast). European Central Bank<ref>{{cite web|title=European Central Bank|url=https://www.ecb.europa.eu/press/pr/date/2025/html/ecb.pr250604~26651b6294.en.html|publisher=European Central Bank|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
МВФ също подчертава силната фискална позиция и нисък дълг като буфер (IMF – Bulgaria euro accession speech). IMF<ref>{{cite web|title=IMF|url=https://www.imf.org/en/news/articles/2025/11/04/sp110425-md-bulgaria-eurozone-accession|publisher=imf.org|date=2025-11-04|access-date=2025-12-05}}</ref>
Но: Фискалният съвет предупреждава за про-циклична политика и липса на ясна анти-крисисна рамка. Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 52 % 🙂
(много силни „сметки“, по-слаба системна рамка за риск)

===== Хърватия има по-висок дълг (~57–60 % от БВП), но в еврозоната, с по-добър достъп до пазарите (Croatia investor presentation). mfin.gov.hr<ref>{{cite web|title=mfin.gov.hr|url=https://mfin.gov.hr/UserDocsImages/dokumenti/javni-dug/Narodne%20obveznice/Eurobond%202025%20-%20Investor%20presentation.pdf|publisher=mfin.gov.hr|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
МВФ отбелязва нужда от подобряване на ефективността на разходите и контрол на публичните заплати, което е риск, но също и признат приоритет (IMF Article IV 2025 – Croatia). IMF<ref>{{cite web|title=IMF|url=https://www.imf.org/en/news/articles/2025/11/03/cs-republic-of-croatia-staff-concluding-statement-of-the-2025-article-iv-mission|publisher=imf.org|date=2025-11-03|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка Хърватия: 68 % 😊

==== 1. Индикатори: продуктивност на публичния сектор, оценка на програми (value for money), качество на услуги. ====
# Свързани: Resource Management, Performance Evaluation.
# Приложимо: всички бюджетни разпоредители.
# Бенчмарк: Балтийските страни, скандинавските.
# Закони: закони за публични финанси, програмно бюджетиране.
# Корени: свръхбюрокрация, липса на конкуренция, политически назначения.
# Приоритет: 90 %

===== EC и Фискалният съвет подчертават неефективност и слаб контрол на разходите, особено капиталови, и критикуват смесени сигнали на бюджет 2025 (Opinion Budget 2025; EC fiscal surveillance). Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Позитив: средства по Плана за възстановяване и устойчивост (втори транш ~440 млн €) са обвързани с реформи в образование, енергетика, борба с пране на пари и върховенство на закона (EC assessment – NRRP Bulgaria). European Newsroom<ref>{{cite web|title=European Newsroom|url=https://europeannewsroom.com/following-a-positive-assessment-by-the-ec-bulgaria-received-nearly-440-million-euros-as-a-second-payment-under-the-national-recovery-and-resilience-plan/|publisher=European Newsroom|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 50 % 😌

===== Хърватия получава значителни средства от ЕС – близо 30 млрд USD до 2030, вкл. над 10 млрд по RRF, насочени към инфраструктура, дигитализация и услуги (US State – Investment Climate 2025; EU country profile – Croatia). state.gov<ref>{{cite web|title=state.gov|url=https://www.state.gov/reports/2025-investment-climate-statements/croatia|publisher=state.gov|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
МВФ обаче казва директно: „Croatia has significant scope to improve public spending efficiency“ – особено в здраве и образование. IMF<ref>{{cite web|title=IMF|url=https://www.imf.org/en/news/articles/2025/11/03/cs-republic-of-croatia-staff-concluding-statement-of-the-2025-article-iv-mission|publisher=imf.org|date=2025-11-03|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка Хърватия: 67 % 😊

==== 1. Индикатори: разпределение по сектори, усвояване на ЕС фондове, контрол на административните разходи. ====
# Свързани: Efficiency, Risk Reduction.
# Приложимо: Мин. на финансите, ресорни министерства.
# Бенчмарк: страни с високо усвояване и ниски излишни разходи.
# Закони: бюджетен закон, закон за публични финанси.
# Корени: слаб капацитет, клиентелизъм, политически натиск.
# Приоритет: 88 %

===== EC потвърждава, че средносрочната рамка е съвместима с новата фискална рамка на ЕС и допуска умерен растеж на разходите, ако се комбинира с реформи и инвестиции (EC assessment – BG plan). fakti.bg<ref>{{cite web|title=fakti.bg|url=https://fakti.bg/en/bulgaria/970745-evropeiskata-komisia-dade-polojitelna-ocenka-na-trigodishnata-finansova-ramka-na-stranata-ni|publisher=fakti.bg|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Но: налични са критики за про-цикличност и слаб приоритизационен фокус, т.е. пари има, но не винаги отиват в най-високоприоритетните политики. Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 58 % 🙂

===== Като член на еврозоната с достъп до значителни европейски средства, Хърватия има по-добре структурирано управление на ресурсите, но с риск от раздути публични заплати и раздут публичен сектор (IMF Article IV 2025). IMF<ref>{{cite web|title=IMF|url=https://www.imf.org/en/news/articles/2025/11/03/cs-republic-of-croatia-staff-concluding-statement-of-the-2025-article-iv-mission|publisher=imf.org|date=2025-11-03|access-date=2025-12-05}}</ref> =====

Оценка Хърватия: 72 % 😃

==== 1. Индикатори: култура на докладване, вътрешни правила, интереси и конфликт на интереси. ====
# Свързани: Code: Transparency and Accountability; Vigilance Against Corruption.
# Приложимо: всички публични организации.
# Бенчмарк: страни с високо доверие и ниска корупция.
# Закони: закони за конфликт на интереси, антикорупция.
# Корени: сива икономика, партийно влияние, „назначения по приятелска линия“.
# Приоритет: 95 %

===== Докладите за корупция и слабо прилагане на антикорупционни закони продължават да тежат и върху организационната култура – България е с 45/100 в индекса CPI на Transparency International. Le Monde.fr<ref>{{cite web|title=Le Monde.fr|url=https://www.lemonde.fr/en/economy/article/2025/06/04/bulgaria-presses-ahead-toward-euro-adoption_6742019_19.html|publisher=Le Monde.fr|date=2025-06-04|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Поставянето на страната в „сива листа“ на FATF за пране на пари и финансиране на тероризъм влияе негативно на възприятието за почтеността на институциите (Le Monde – Bulgaria & FATF grey list). Le Monde.fr<ref>{{cite web|title=Le Monde.fr|url=https://www.lemonde.fr/en/economy/article/2025/06/04/bulgaria-presses-ahead-toward-euro-adoption_6742019_19.html|publisher=Le Monde.fr|date=2025-06-04|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 48 % 😌

===== Хърватия има по-висок CPI резултат (около 50/100), по-малко корупционни скандали на национално ниво и по-силни механизми за надзор благодарение на подготовката за еврозоната (Credendo – Croatia euro introduction). Credendo<ref>{{cite web|title=Credendo|url=https://credendo.com/en/knowledge-hub/croatia-euro-introduction-2023|publisher=credendo.com|access-date=2025-12-05}}</ref> =====

Оценка Хърватия: 65 % 😊

==== 1. Индикатори: ниво на публични консултации, участие на бизнес, синдикати, НПО; съвместни проекти с ЕС. ====
# Свързани: Long-term Objectives, Innovation.
# Приложимо: правителство, парламент, социални партньори.
# Бенчмарк: страни с традиция в социално партньорство (Австрия, Германия).
# Закони: закони за тристранно сътрудничество, правила за обществени консултации.
# Корени: недоверие, политическа поляризация, слаб институционален диалог.
# Приоритет: 80 %

===== Получаването на втория транш по ПВУ показва, че България е изпълнила серия от реформи договорени с ЕС – това е форма на „партньорство“ с наднационален стейкхолдър (NRRP payment news). European Newsroom<ref>{{cite web|title=European Newsroom|url=https://europeannewsroom.com/following-a-positive-assessment-by-the-ec-bulgaria-received-nearly-440-million-euros-as-a-second-payment-under-the-national-recovery-and-resilience-plan/|publisher=European Newsroom|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
На национално ниво обаче консултациите често са формални и ускорени, с ограничено време за обществено обсъждане (отбелязвано в доклади на EC за върховенство на закона). Economy and Finance<ref>{{cite web|title=Economy and Finance|url=https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-surveillance-eu-economies/bulgaria/fiscal-surveillance-bulgaria_en|publisher=Economy and Finance|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 54 % 🙂

===== Хърватия активно използва европейските фондове и работи с EC, ЕЦБ и инвеститорите при управление на дълга, което подсилва партньорствата (EU on Croatia; Croatia euro area membership). European Union<ref>{{cite web|title=European Union|url=https://european-union.europa.eu/principles-countries-history/eu-countries/croatia_en|publisher=European Union|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Инвестиционният климат отчита участие на бизнеса и чужди инвеститори, но все още с бюрократични бариери (US Investment Climate – Croatia). state.gov<ref>{{cite web|title=state.gov|url=https://www.state.gov/reports/2025-investment-climate-statements/croatia|publisher=state.gov|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка Хърватия: 69 % 😊

==== 1. Индикатори: дял на разходите за R&D, дигитализация на администрацията, „smart“ услуги, реформи подкрепени от ПВУ/RRF. ====
# Свързани: Efficiency, Stakeholders.
# Приложимо: цялото публично управление.
# Бенчмарк: Естония, Финландия, Ирландия.
# Закони: стратегии за дигитална трансформация, иновационни политики.
# Корени: ниски доходи, brain-drain, рестриктивна администрация.
# Приоритет: 85 %

===== Планът за възстановяване включва сериозни реформи в образование, цифровизация, енергийна трансформация – но изпълнението е по-бавнo, отколкото първоначално планирано (EC – Bulgaria NRRP). European Newsroom<ref>{{cite web|title=European Newsroom|url=https://europeannewsroom.com/following-a-positive-assessment-by-the-ec-bulgaria-received-nearly-440-million-euros-as-a-second-payment-under-the-national-recovery-and-resilience-plan/|publisher=European Newsroom|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Нисък БВП/глава и по-слаб иновационен екосистем също ограничават възможностите. Economy and Finance<ref>{{cite web|title=Economy and Finance|url=https://economy-finance.ec.europa.eu/document/download/5ebf870c-1871-4359-a076-25b4dd29ff26_en?filename=ip320_en.pdf|publisher=Economy and Finance|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 56 % 🙂

===== Хърватия като член на еврозоната привлича повече инвестиции и има по-лесен достъп до финансиране на иновации; евро-въвеждането намалява транзакционните разходи и стимулира дигитални потоци (NBB – Croatia joins euro; DIGITALEUROPE – Croatia eurozone). nbb.be<ref>{{cite web|title=nbb.be|url=https://www.nbb.be/en/blog/what-will-change-when-croatia-joins-euro-area|publisher=nbb.be|access-date=2025-12-05}}</ref> =====

Оценка Хърватия: 71 % 😃

=== |     |     |     | ===
| --- | --- | --- |
|     |     |     |
|     |     |     |
|     |     |     |
|     |     |     |
|     |     |     |
|     |     |     |
|     |     |     |

===== - България – CREDO: > (55 + 52 + 50 + 58 + 48 + 54 + 56) / 7 ≈ 53 % 🙂 =====
* Хърватия – CREDO: > (70 + 68 + 67 + 72 + 65 + 69 + 71) / 7 ≈ 69 % 😊

Извод:
По линия на организационната полза от бюджета (структура, риск, дългосрочни цели, партньорства, иновации) Хърватия отново води пред България, въпреки по-високия дълг. България има силен актив – много нисък дълг и подготовка за еврото 2026, но страда от:
* про-циклична политика,
* непоследователни сигнали към пазара,
* по-слаба ефективност и култура на почтеност.

==== Отговорете: „Да“ или „Не“. ====

(След RIGHTS ще можем да оформим пълен U-Score за двете държави и да обобщим ефекта върху 5-те главни цели на U-Model.)

И както винаги в края на оценките по U-Model:

>

=== User: Да ===
Да

=== Assistant: Преминаваме към Страница 4 – RIGHTS Correctness of Expectations за бюджетите на България и Хърватия през 2025 г. ===
Преминаваме към Страница 4 – RIGHTS (Correctness of Expectations) за бюджетите на България и Хърватия през 2025 г. и накрая ще обобщя общия U-score за двете държави.

=== Тук гледаме доколко бюджетът „сбъдва“ основните очаквания/права на хората, формулирани в World Government Servant Rights : ===
* да разбират какво се случва (яснота),
* да имат ресурси за нормален живот,
* да работят безопасно и човешки,
* да имат шанс за развитие,
* да не бъдат дискриминирани,
* да имат глас.

Entity 1: Република България
Entity 2: Република Хърватия

Ще използваме 7 права (принципа):
# Right to Clarity
# Right to Necessary Resources
# Right to a Healthy and Safe Work Environment
# Right to Growth & Continued Education
# Right to Work-Life Balance
# Right to Fair and Equal Treatment (Equity, Non-discrimination)
# Right to Voice

За всеки принцип:
# Индикатори
# Свързани принципи
# Приложими субекти (две държави)
# Бенчмарк
# Връзка със закони
# Икономически/културни корени на проблемите
# Приоритет (0–100 %)
# Коментар по държави + линкове
# Оценка за България и Хърватия + emoji

==== 1. Индикатори: ====
* разбираемост на бюджета (език, визуализации, граждански версии),
* публични комуникационни кампании,
* доверие в институциите.
# Свързани принципи: Right to Voice, Transparency & Accountability (Code, Credo).
# Приложими: Мин. на финансите, парламент, правителство.
# Бенчмарк: държави с „citizen budget“ (напр. Канада, Франция).
# Закони: закони за публични финанси, достъп до информация.
# Корени на проблемите: технически език, политическа пропаганда, ниска финансова грамотност.
# Приоритет: 80 %

===== Бюджетът е публикуван и придружен от обяснителни материали, но стилът остава силно технократски. Фискалният съвет официално критикува бюджета за 2025 г., че изпраща „смесени и объркващи сигнали“, особено относно фискалната устойчивост и приоритизацията на разходите Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref>. Високите нива на недоверие и дезинформация около въвеждането на еврото допълнително замъгляват картината за гражданите AP News<ref>{{cite web|title=AP News|url=https://apnews.com/article/cd150e80f27141ecec18be097c3881f9|publisher=AP News|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка България – Right to Clarity: 52 % 🙂

===== Хърватия вече премина през евро-въвеждане (2023), съпроводено с масирани информационни кампании и сравнително ясна комуникация на фискалната рамка и ползите template.gov.hr<ref>{{cite web|title=template.gov.hr|url=https://mvep.gov.hr/croatia-becomes-twentieth-member-of-the-euro-area/253114|publisher=mvep.gov.hr|access-date=2025-12-05}}</ref>. Бюджетът за 2025 г. е публично обсъден, с обяснения от Министерството на финансите и независимата комисия по фискална политика repozitorij.ijf.hr<ref>{{cite web|title=repozitorij.ijf.hr|url=https://repozitorij.ijf.hr/islandora/object/ijf%3A968/datastream/FILE0/download|publisher=repozitorij.ijf.hr|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка Хърватия – Right to Clarity: 60 % 🙂

==== 1. Индикатори: ====
* минимална заплата, социални трансфери,
* дял на хората в риск от бедност,
* адекватност на социалните помощи.
# Свързани: Right to Healthy Environment, Public Service Commitment.
# Приложими: правителство, социални министерства.
# Бенчмарк: страни с ниска бедност и адекватни социални системи.
# Закони: закони за социално подпомагане, трудово законодателство.
# Корени: ниска производителност, сива икономика, исторически ниски заплати.
# Приоритет: 95 %

===== - България: - Минимална заплата от 1 януари 2025 г. – 1 077 лв. (~€551) Eurofast<ref>{{cite web|title=Eurofast|url=https://eurofast.eu/minimum-wage-in-bulgaria-for-2025-what-businesses-need-to-know/|publisher=eurofast.eu|access-date=2025-12-05}}</ref> - Хора в риск от бедност или социално изключване 2024 г.: 30.3 % – най-висок дял в ЕС European Commission<ref>{{cite web|title=European Commission|url=https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/ddn-20250430-2|publisher=European Commission|access-date=2025-12-05}}</ref> - 11.8 % от заетите са „working poor“ – работещи, но в риск от бедност, значително над средното за ЕС (8.2 %) БТА<ref>{{cite web|title=БТА|url=https://www.bta.bg/en/news/economy/1000717-bulgaria-records-eu-s-fourth-highest-rate-of-working-people-at-risk-of-poverty-i|publisher=bta.bg|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
* Хърватия: - Минимална заплата за 2025 г. – €970 бруто, по данни и на Eurostat и националната наредба Eurofound<ref>{{cite web|title=Eurofound|url=https://www.eurofound.europa.eu/en/countries/croatia/minimum-wage|publisher=eurofound.europa.eu|access-date=2025-12-05}}</ref> - Дял на хората в риск от бедност – около 20.8 % през 2024 г., значително под българските нива tradingeconomics.com<ref>{{cite web|title=tradingeconomics.com|url=https://tradingeconomics.com/croatia/at-risk-of-poverty-rate-population-eurostat-data.html|publisher=tradingeconomics.com|access-date=2025-12-05}}</ref>

===== Повишението на минималната заплата за 2025 г. е чувствително (15+ %) и покрива около 430 000 души Eurofast<ref>{{cite web|title=Eurofast|url=https://eurofast.eu/minimum-wage-in-bulgaria-for-2025-what-businesses-need-to-know/|publisher=eurofast.eu|access-date=2025-12-05}}</ref>, но България остава най-бедната държава в ЕС и с най-висок риск от бедност и социално изключване. Това означава, че бюджетът частично адресира правото на достатъчни ресурси, но не „спасява“ голяма част от населението от бедност. =====

Оценка България – Necessary Resources: 45 % 😌

===== Значителното увеличение на минималната заплата до €970 и по-ниският риск от бедност (около една пета от населението) показват по-добро изпълнение на правото на достатъчни ресурси, макар и не на „скандинавско“ ниво Eurofound<ref>{{cite web|title=Eurofound|url=https://www.eurofound.europa.eu/en/countries/croatia/minimum-wage|publisher=eurofound.europa.eu|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка Хърватия – Necessary Resources: 57 % 🙂

==== 1. Индикатори: ====
* разходи за здраве,
* трудови инспекции,
* показатели за трудови злополуки и професионални заболявания.
# Свързани: Protection of Environment, Public Health Protection.
# Приложими: мин. на труда, здравеопазване, инспекции.
# Бенчмарк: страни с ниска трудова смъртност и силна инспекция.
# Закони: кодекс на труда, закони за здраве и безопасност.
# Корени: недофинансирани инспекции, сива икономика, култура „преживяване“.
# Приоритет: 90 %

===== България има ограничен капацитет на трудовата инспекция и високи нива на работещи бедни, което индиректно натиска хората да приемат по-рискови условия fakti.bg<ref>{{cite web|title=fakti.bg|url=https://fakti.bg/en/bulgaria/1011957-evrostat-balgaria-e-sred-darjavite-v-es-s-nai-visok-dal-na-raboteshti-v-risk-ot-bednost|publisher=fakti.bg|access-date=2025-12-05}}</ref>. Здравеопазването е хронично недофинансирано спрямо нуждите, което се вижда и от сравнително по-ниската продължителност на живота спрямо средното за ЕС (по данни на Eurostat/World Bank, 2023–2024, нецитирани тук поради ограничения). =====

Оценка България – Healthy & Safe Work: 55 % 🙂

===== Хърватия има сходни проблеми със застаряваща работна сила и недофинансирани здравни системи, но като цяло достига по-добри здравни показатели (по-висока продължителност на живота и по-добра инфраструктура) спрямо България, а членството в еврозоната улеснява инвестиции в здравни инфраструктури. =====

Оценка Хърватия – Healthy & Safe Work: 63 % 😊

==== 1. Индикатори: ====
* разходи за образование,
* програми за преквалификация,
* достъп до университети и професионално обучение.
# Свързани: Continuous Learning (Code, Credo), Right to Growth and Feedback. 
# Приложими: мин. на образованието, социални програми.
# Бенчмарк: страни с високи PISA резултати и силни политики за учене през целия живот.
# Закони: закон за предучилищно и училищно образование, висше образование.
# Корени: изтичане на мозъци, демография, ниски заплати за учители.
# Приоритет: 85 %

===== България инвестира чрез Плана за възстановяване в модернизация на образованието и дигитални умения, което е признато от ЕК в рамките на оценката на ПВУ European Newsroom<ref>{{cite web|title=European Newsroom|url=https://europeannewsroom.com/following-a-positive-assessment-by-the-ec-bulgaria-received-nearly-440-million-euros-as-a-second-payment-under-the-national-recovery-and-resilience-plan/|publisher=European Newsroom|access-date=2025-12-05}}</ref>. Въпреки това системата страда от недостиг на учители и изоставане на резултатите на учениците спрямо средното за ЕС (PISA), което означава, че правото на развитие е частично гарантирано, но неадекватно реализирано. =====

Оценка България – Growth & Education: 50 % 🙂

===== Хърватия също използва RRF средства за образование и дигитализация; по-високият доход на глава от населението и по-стабилната фискална рамка позволяват по-добра подкрепа за умения и R&D спрямо България European Union<ref>{{cite web|title=European Union|url=https://european-union.europa.eu/principles-countries-history/eu-countries/croatia_en|publisher=European Union|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка Хърватия – Growth & Education: 60 % 🙂

==== 1. Индикатори: ====
* регламент на работното време,
* платен отпуск,
* подкрепа за родители, детски градини, гъвкава заетост.
# Свързани: Personal Well-being, Time Management (Credo). 
# Приложими: законодател и работодатели.
# Бенчмарк: страни със силни политики за семейство и гъвкава работа.
# Закони: Кодекс на труда, закони за отпуските и грижите за деца.
# Корени: ниски доходи -> нужда от свръхработа, сива икономика.
# Приоритет: 75 %

===== По закон българските работници имат стандартни права за отпуск и работно време 40 часа седмично, но ниските доходи и високият риск от бедност (30.3 % от населението) правят баланса работа–личен живот трудно постижим – хората често поемат допълнителна работа или мигрират European Commission<ref>{{cite web|title=European Commission|url=https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/ddn-20250430-2|publisher=European Commission|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка България – Work-Life Balance: 53 % 🙂

===== В Хърватия също има 40-часова работна седмица и законови защити, но по-високите минимални и средни заплати (минимум €970, цел нетна средна ~€1600 според правителството) дават по-реалистичен шанс за нормален баланс между работа и личен живот GPA<ref>{{cite web|title=GPA|url=https://gpa.net/blogs/emea-1/croatia-minimum-wage-will-rise-to-970-from-january-2025|publisher=gpa.net|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка Хърватия – Work-Life Balance: 62 % 😊

==== 1. Индикатори: ====
* равенство на доходите (Gini),
* разлики мъже/жени в заплащането,
* дела на малцинствата в бедност и безработица.
# Свързани: Right to Personal Respect, The Right to Be Free from Discrimination, The Right to Fair and Equal Treatment. 
# Приложими: съдилища, омбудсман, комисии за равенство.
# Бенчмарк: страни с ниско неравенство и силни равноправни политики.
# Закони: антидискриминационни закони, трудово право.
# Корени: етническо разделение, регионални неравенства, патриархални модели.
# Приоритет: 90 %

===== България е с един от най-високите дялове на населението в риск от бедност, включително силно изразени регионални и етнически неравенства European Commission<ref>{{cite web|title=European Commission|url=https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/ddn-20250430-2|publisher=European Commission|access-date=2025-12-05}}</ref>. Част от ромското население и жителите на по-бедните региони са диспропорционално засегнати (подробни данни – в Eurostat и националните статистики). Антидискриминационната рамка съществува, но прилагането е слабо. =====

Оценка България – Fair & Equal Treatment: 48 % 😌

===== Хърватия също има регионални различия – напр. рискът от бедност е 29.7 % в Панонска Хърватия, срещу едва 9.7 % в Загреб, по данни на националната статистика за 2024 г. Državni zavod za statistiku<ref>{{cite web|title=Državni zavod za statistiku|url=https://podaci.dzs.hr/2025/en/97252|publisher=Državni zavod za statistiku|access-date=2025-12-05}}</ref>. Това показва налични, но по-умерени неравенства спрямо България, а антидискриминационните механизми са по-стабилни. =====

Оценка Хърватия – Fair & Equal Treatment: 58 % 🙂

==== 1. Индикатори: ====
* механизми за обществени консултации,
* участие на граждани, синдикати и НПО,
* индекс за доверие и политическа ангажираност.
# Свързани: Engagement with Stakeholders (Credo), Right to Voice.
# Приложими: парламент, правителство, гражданско общество.
# Бенчмарк: държави с развита консултативна култура.
# Закони: закони за публичните консултации, изборно законодателство.
# Корени: ниско доверие, популизъм, политическа умора.
# Приоритет: 85 %

===== Официално има процедури за обществени консултации, но често са формални и кратки, а доверието в институциите остава ниско (по данни на Eurobarometer и национални проучвания, нецитирани подробно тук). Мобилизацията около еврото показва, че гласовете се чуват, но често през призма на дезинформация, а не като структурирано участие AP News<ref>{{cite web|title=AP News|url=https://apnews.com/article/cd150e80f27141ecec18be097c3881f9|publisher=AP News|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка България – Right to Voice: 46 % 😌

===== В Хърватия социалните партньори (синдикати, бизнес) имат по-устойчива роля в процеса на формиране на политики, включително по труда и социалната политика, а членството в еврозоната изисква регулярни консултации с европейските институции pfp.hr<ref>{{cite web|title=pfp.hr|url=https://pfp.hr/files/file/documents_EN/31.-POSITION-PAPER-eng..pdf|publisher=pfp.hr|access-date=2025-12-05}}</ref>. Все пак участието на гражданите в процеса остава средно за ЕС. =====

Оценка Хърватия – Right to Voice: 55 % 🙂

=== Използваните оценки по принципи: ===
* България (BG): - Clarity 52 - Necessary Resources 45 - Healthy & Safe Work 55 - Growth & Education 50 - Work-Life Balance 53 - Fair & Equal Treatment 48 - Voice 46 Средно: > (52 + 45 + 55 + 50 + 53 + 48 + 46) / 7 ≈ 49.9 % ≈ 50 % 🙂
* Хърватия (HR): - Clarity 60 - Necessary Resources 57 - Healthy & Safe Work 63 - Growth & Education 60 - Work-Life Balance 62 - Fair & Equal Treatment 58 - Voice 55 Средно: > (60 + 57 + 63 + 60 + 62 + 58 + 55) / 7 ≈ 59.3 % ≈ 59 % 🙂

=== Обобщаваме трите категории, които вече оценихме: ===
* Code (Refusal to Harm) - BG ≈ 51 % 🙂 - HR ≈ 68 % 😊
* Credo (Organizational Benefit) - BG ≈ 53 % 🙂 - HR ≈ 69 % 😊
* Rights (Correctness of Expectations) - BG ≈ 50 % 🙂 - HR ≈ 59 % 🙂

===== - България – U-Score 2025 (бюджет): > (51 + 53 + 50) / 3 ≈ 51.3 % 🙂 =====
* Хърватия – U-Score 2025 (бюджет): > (68 + 69 + 59) / 3 ≈ 65.3 % 😊

🔍 Интерпретация по скалата с емоджита:
* ~50–55 % → „умерена, но уязвима устойчивост“ – има повече добро, отколкото лошо, но системните рискове (бедност, корупция, неравенства) са значими.
* ~65 % → „относително устойчиво, но с нужда от структурни подобрения“ – системата работи, но не е „еталон“ и има какво да се прави особено по ефективност, равенство и права.

Кратко:
* Хърватия се представя по-добре по всички три категории – по-добри институции, по-ясна фискална рамка, по-добри резултати за гражданите.
* България има силен плюс – много нисък публичен дълг и подготовка за еврото, но това все още не се превръща в висока защита на правата и очакванията на гражданите (висока бедност, working poor, корупция).

Ако искаш, следващата стъпка според U-Model са:
* Страница 5–9 – Main Goals (Organization / City / State / Region / World) – да видим как тези бюджети влияят на: - минимизиране на публичните разходи, - продуктивност, - услуги към гражданите, - смъртност, - щастие.

Мога да направя и графики / инфографика (барчартове за трите категории и общия U-score) или да задълбочим само в една област – например „Права и бедност“.

И както изисква U-Model заключението:

>